Значими политически гласове с обща позиция за националната сигурност: Предупреждение за руско влияние и критика към държавния глава
София, 30 октомври 2026 г. – Опасността от връщане на България в руската сфера на влияние, свързана с исканията на руския президент Владимир Путин за оттегляне на НАТО към границите от 1997 г., предизвика безпрецедентно обединение сред ключови фигури от българския политически живот. Бившите премиери Бойко Борисов и Иван Костов, експрезидентът Росен Плевнелиев, настоящият кмет на София Васил Терзиев, както и множество бивши министри, публично подкрепиха Гюров (чиято роля не е изрично дефинирана, но е централна за инициативата) и отправиха остри упреци към президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова за липсата на реакция по този критичен геополитически въпрос.
В съвместна декларация, разпространена днес, подписалите я изразяват дълбока тревога от мълчанието на държавния глава и неговия заместник относно руските претенции, които пряко засягат суверенитета и евроатлантическата ориентация на България. „Стремежът на Путин НАТО да се върне към границите отпреди 1997 г. означава връщане на България в руската сфера на влияние. Нито дума за това – нито от Йотова, нито от Радев“, се посочва в декларацията, подчертавайки остротата на ситуацията и необходимостта от ясна национална позиция.
Обединението на толкова разнородни политически личности, които в миналото често са били идеологически опоненти, е показателно за сериозността на възприеманата заплаха. От консервативни до реформаторски кръгове, техният общ глас цели да консолидира общественото мнение в подкрепа на евроатлантическата принадлежност на страната. Тази коалиция от бивши лидери и действащи политици изпраща силно послание, че националните интереси и геополитическата ориентация на България са над партийните различия.
Декларацията не само критикува, но и алармира за потенциалните последици от пасивността на президентската институция. Според авторите, мълчанието по въпроси, които пряко засягат членството на България в НАТО и ЕС, може да бъде изтълкувано като негласно съгласие или липса на ангажимент към основните принципи на външната ни политика. Това поставя под въпрос ролята на президента като върховен главнокомандващ и гарант за националната сигурност.
Политическите наблюдатели вече анализират потенциалното въздействие на тази декларация върху политическия пейзаж. Тя може да послужи като катализатор за по-широк дебат относно външнополитическите приоритети на България и да преформатира политическите съюзи в страната. Очаква се реакция от страна на президентството, която да внесе яснота по повдигнатите въпроси и да адресира критиките, отправени от толкова широк кръг влиятелни фигури.
В съвместна декларация, разпространена днес, подписалите я изразяват дълбока тревога от мълчанието на държавния глава и неговия заместник относно руските претенции, които пряко засягат суверенитета и евроатлантическата ориентация на България. „Стремежът на Путин НАТО да се върне към границите отпреди 1997 г. означава връщане на България в руската сфера на влияние. Нито дума за това – нито от Йотова, нито от Радев“, се посочва в декларацията, подчертавайки остротата на ситуацията и необходимостта от ясна национална позиция.
Обединението на толкова разнородни политически личности, които в миналото често са били идеологически опоненти, е показателно за сериозността на възприеманата заплаха. От консервативни до реформаторски кръгове, техният общ глас цели да консолидира общественото мнение в подкрепа на евроатлантическата принадлежност на страната. Тази коалиция от бивши лидери и действащи политици изпраща силно послание, че националните интереси и геополитическата ориентация на България са над партийните различия.
Декларацията не само критикува, но и алармира за потенциалните последици от пасивността на президентската институция. Според авторите, мълчанието по въпроси, които пряко засягат членството на България в НАТО и ЕС, може да бъде изтълкувано като негласно съгласие или липса на ангажимент към основните принципи на външната ни политика. Това поставя под въпрос ролята на президента като върховен главнокомандващ и гарант за националната сигурност.
Политическите наблюдатели вече анализират потенциалното въздействие на тази декларация върху политическия пейзаж. Тя може да послужи като катализатор за по-широк дебат относно външнополитическите приоритети на България и да преформатира политическите съюзи в страната. Очаква се реакция от страна на президентството, която да внесе яснота по повдигнатите въпроси и да адресира критиките, отправени от толкова широк кръг влиятелни фигури.