Бюджет 2027: Социална подкрепа срещу фискални предизвикателства
С акцент върху социалната подкрепа и фискалната консолидация, българското правителство оповести днес, 6 ноември 2026 г., ключови параметри на проектобюджета за предстоящата година, който включва повишаване на минималната заплата до 660 евро и пенсиите, финансирани от нови данъчни мерки и облагане на свръхпечалбите, въпреки прогнозирания дефицит от 4.3% от Брутния вътрешен продукт. Представен пред Народното събрание, финансовият план цели да отговори на нуждите на гражданите, докато се справя с икономическите реалности.
Държавна политика за доходите
Една от централните оси на новия бюджет е подобряването на жизнения стандарт. От началото на 2027 г. минималната работна заплата е предвидена да достигне значителните 660 евро (приблизително 1290 лева), което е съществен скок, целящ да облекчи тежестта от инфлацията върху най-нископлатените работници. Паралелно с това, правителството обещава и осезаемо увеличение на пенсиите, което ще бъде базирано на комбиниран подход между инфлацията и растежа на средния осигурителен доход. Тези стъпки са част от по-широка стратегия за намаляване на неравенството и стимулиране на вътрешното потребление.
Източници на финансиране и нови налози
За да подкрепи тези амбициозни социални програми и да финансира други държавни разходи, кабинетът предлага редица нови фискални инструменти. Сред тях са специфични данъци върху свръхпечалбите, реализирани от определени икономически субекти, най-вече в енергийния и банковия сектор, които са се облагодетелствали от пазарните условия през последните години. Освен това се обмислят и разширени екологични такси, насочени към замърсяващи производства, с цел стимулиране на зелени инвестиции и генериране на допълнителни приходи. Очаква се тези мерки да донесат значителни постъпления в държавната хазна, които ще бъдат реинвестирани в икономиката и социалната сфера.
Дефицит и фискална рамка
Въпреки оптимистичните прогнози за приходите, проектобюджетът предвижда дефицит от 4.3% от БВП, което е над препоръчителните европейски норми. Финансовият министър подчерта, че този дефицит е временен и е резултат от необходимостта от мащабни инвестиции в ключови сектори като здравеопазване, образование и отбрана, както и от продължаващата подкрепа за икономиката. Правителството е ангажирано с пътна карта за постепенно свиване на дефицита през следващите години, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се изпълнят критериите за присъединяване към еврозоната.
Икономически анализатори изразяват опасения относно дългосрочните последици от високия дефицит, като посочват потенциален риск от увеличаване на държавния дълг и натиск върху инфлацията. Въпреки това, правителствените експерти твърдят, че предложената фискална рамка е балансирана и отразява както социалните приоритети, така и отговорното управление на публичните средства. Предстои обстойно обсъждане на законопроекта в парламента, където ще бъдат разгледани всички аспекти на предложения бюджет.
Очакват се оживени дебати между парламентарните групи, като опозицията вече сигнализира за своите възражения относно размера на дефицита и ефективността на новите данъчни мерки. Управляващите обаче изразяват увереност, че ще успеят да осигурят необходимата подкрепа за приемането на бюджета, който според тях е жизненоважен за стабилността и развитието на страната.