Актуализация на ценоразписа за метрологични услуги предизвиква дебати
Предстоящото увеличение на цените за метрологичен контрол, наложено от Националния институт по метрология (НИМ), предизвика сериозни опасения сред българския бизнес. От 1 ноември 2026 г. таксите за проверка на измервателни и фискални устройства ще бъдат повишени средно с около 45%, което ще засегне широк спектър от икономически дейности и може да доведе до верижна реакция в цените на стоките и услугите.
Решението на държавния регулаторен орган засяга задължителните периодични проверки на устройства като търговски везни, бензиноколонки, медицинска апаратура, таксиметрови апарати и касови апарати. Освен това, за някои нововъведени типове измервателни средства ще бъдат въведени изцяло нови позиции в ценоразписа, което допълнително усложнява финансовото планиране за предприятията.
От бизнес средите вече се чуват гласове на недоволство. Представители на индустриални камари и търговски сдружения изтъкват, че подобен скок в административните разходи е необоснован и ще постави много малки и средни предприятия в затруднено положение. "Вместо да се търсят начини за облекчаване на бизнеса, се налагат нови тежести. Това не само намалява конкурентоспособността ни на европейския пазар, но и пряко застрашава оцеляването на по-малките фирми", заяви председател на регионална търговско-промишлена палата.
Според информация от източници, близки до НИМ, корекцията на цените е наложителна поради натрупани разходи за поддръжка на високоспециализирано оборудване, необходимо за прецизния метрологичен контрол, както и за инвестиции в нови технологии, съобразени с актуалните европейски стандарти. Твърди се, че досегашните такси не са покривали реалните разходи за извършване на тези дейности, което е компрометирало възможностите за развитие и модернизация на института.
Анализатори прогнозират, че ефектът от повишението няма да остане само в рамките на бизнеса. По всяка вероятност предприятията ще бъдат принудени да калкулират по-високите разходи в крайната цена на своите продукти и услуги. Това може да доведе до вторична инфлация, която да засегне пряко потребителите, особено в сектори с висока честота на метрологични проверки, като хранително-вкусовата промишленост и търговията с горива.
Въпросът за адекватността на държавните такси и тяхното въздействие върху икономиката е отдавнашен проблем в България. Често се поставя под въпрос прозрачността на процеса по определяне на тези такси и липсата на достатъчно консултации с представители на бизнеса. Очаква се Министерството на икономиката, което осъществява надзор над НИМ, да бъде призовано да даде обяснения и да представи план за действие, който да балансира нуждите на института с възможностите на икономиката. Общественият дебат по темата тепърва предстои да се разгърне.
Решението на държавния регулаторен орган засяга задължителните периодични проверки на устройства като търговски везни, бензиноколонки, медицинска апаратура, таксиметрови апарати и касови апарати. Освен това, за някои нововъведени типове измервателни средства ще бъдат въведени изцяло нови позиции в ценоразписа, което допълнително усложнява финансовото планиране за предприятията.
От бизнес средите вече се чуват гласове на недоволство. Представители на индустриални камари и търговски сдружения изтъкват, че подобен скок в административните разходи е необоснован и ще постави много малки и средни предприятия в затруднено положение. "Вместо да се търсят начини за облекчаване на бизнеса, се налагат нови тежести. Това не само намалява конкурентоспособността ни на европейския пазар, но и пряко застрашава оцеляването на по-малките фирми", заяви председател на регионална търговско-промишлена палата.
Според информация от източници, близки до НИМ, корекцията на цените е наложителна поради натрупани разходи за поддръжка на високоспециализирано оборудване, необходимо за прецизния метрологичен контрол, както и за инвестиции в нови технологии, съобразени с актуалните европейски стандарти. Твърди се, че досегашните такси не са покривали реалните разходи за извършване на тези дейности, което е компрометирало възможностите за развитие и модернизация на института.
Анализатори прогнозират, че ефектът от повишението няма да остане само в рамките на бизнеса. По всяка вероятност предприятията ще бъдат принудени да калкулират по-високите разходи в крайната цена на своите продукти и услуги. Това може да доведе до вторична инфлация, която да засегне пряко потребителите, особено в сектори с висока честота на метрологични проверки, като хранително-вкусовата промишленост и търговията с горива.
Въпросът за адекватността на държавните такси и тяхното въздействие върху икономиката е отдавнашен проблем в България. Често се поставя под въпрос прозрачността на процеса по определяне на тези такси и липсата на достатъчно консултации с представители на бизнеса. Очаква се Министерството на икономиката, което осъществява надзор над НИМ, да бъде призовано да даде обяснения и да представи план за действие, който да балансира нуждите на института с възможностите на икономиката. Общественият дебат по темата тепърва предстои да се разгърне.